16 oct 2021, 18:23

Ранена душа 

  Poesía
572 2 7

Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра  щрих след щрих!

 

А тя е бяла и добра,
лети с кораб сред звездите!
Искри високо кат звезда, 
с радост пълни ми гърдите! 

 

Разкривах себе си и в стих
облечена с пъстра дреха, 
оголих си душата, пих
за съдбата си не лека. 

 

Разни хора озлобени, 
царе на дребната монета, 
псуват думи изхабени, 
и глозгат душата ми ранена! 

 

Пътувах и редях слова, 
но корабът ми се пропука. 
От злоба, хорска суета - 
тя-звездата вече не блещука! 


 

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Иван! За новите звезди и по добра Нова година!
  • Звездите угаснат ли повече никога няма да светят, но се раждат нови в тази необятна вселена от чувства. Дано, дано, дано... пожелавам го от сърце!
  • Благодаря, Вики!
  • Успех ти желая!
  • Благодаря Милена, всичко написано е отдавна казано. Истина потвърдена в живота. Дори Дънов казва: "Любовта е връзка на човешката душа с Бога." Затова тя ни прави по-добри и сърцати!
  • Звездата грее със силата на любовта, която зрее в сърцето ти! Защото любовта е най-голяма.
    "Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи." Първо послание на Св. Апостол Павел до коринтяни 13 Глава 4-7 Стих
  • Пепита, благодаря че ти допадна и постави "Ранена душа" в любими!
Propuestas
: ??:??