Отново сме сами,
на два откъснати бряга.
Нощта разстила между нас тъми,
а денят прегради слага.
Не стигат моите ръце,
напразно съм те аз зовала.
Ранена птица е моето сърце,
до теб не бих долетяла.
Ранена съм, а раната голяма
неописуемо ме боли.
Пред нас заседнала е яма,
дъждът не спира да вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse