Ранена птица е душата ми,
ранена от любов.
За полет са размахани крилата и
и чакат твоя зов.
Защо мълчиш? Повикай ме, любими,
повикай ме сега.
Да тръгнем към просторите незрими,
да покорим нощта.
Прегръщай ме, дари ме с любовта си
и нежно ме люби.
Да споделим със жар страстта си,
която в нас гори.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados