purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
14 jun 2009, 20:50

Ранени гълъби 

  Poesía » Civil
730 0 9

Остарях -

с детството, забравено в далечното ми село,

с юношата, край света преминал,

със първата любов -  със никого несподелена,

с изпитата чаша сватбено вино.

 

Осиротях -

с приятелите, за гурбет настръхнали,

с поклоните,

с усмивките, насила сторени,

със вярата, която ми изтръгваха доволни,

но бездарни хора.

 

Оцелях -

с цената на компромиси

и незаслужена вина.

Щастлив съм, че живея в този пъкъл.

Макар че скрито стене моята душа

с ранените си гълъби...

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
    Макар че скрито стене моята душа
    с ранените си гълъби..."

    !!!

  • Щастливец!
  • Животът е това ,приятелю... И срещи и раздели,и болки и радости,падения и възходи...До край пази душата си...
  • Имаш и моите комплименти!!!
  • Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
    Макар че скрито стене моята душа
    с ранените си гълъби...

    ...Много е хубаво!!
    Искам само да кажа ,че старостта е състояние на духа, не само на тялото..И лицемерието в ежедневието ни..трудно можем да избягаме от него..
  • Излекувай крилата им и полети...
    Поздрав!
  • Ранени,но гълъби!
    И аз съмнамнението на барона, чудесен стих!
  • Опа, откъде излезе заека. Поздравления за чудесния стих, братко. Прати ми от ранените си гълъби...
  • тъжно,но прекрасно!
    аплодисменти!!!
Propuestas
: ??:??