18 feb 2010, 14:18

Раними... 

  Poesía » De amor
884 0 2

... че нощем ме сънуваш, зная,
но друга е в безсънието ти.
Че буден пак за мен мечтаеш
и криеш своите сълзи...
Не вярваше, че ще се случи,
че ще изгубиш мен за миг,
не вярваше, но ето, стана,
и само споменът остана да боли...
Сега измъчват те въпроси
и чакаш нея да заспи,
и с гръб обърнат, да си помечтаеш,
да се усмихнеш, влюбен в онези дни...
Аз няма да се върна, знаеш,
дори след хилядите ти молби,
аз няма да простя,
а ти ще се надяваш, че с нея може би ще си щастлив!
И дълго ще ме търсиш още,
а аз ще се събуждам нощем,
за да си кажа, че забравям всичко,
за да не може да остане нищо!!!
Така е писано от някой,
не се кори, не обвинявай мен...
Върви! Сънувай ме навеки
и имай нея в сивия си ден!

© Албена Купенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Впечатляващ стих с много истини които се долавят и ранимостта на обичаща жена, принудено да разделя любовта или да бъде изцяло лишена от нея. Често се случва в живота и никак не е леко.
  • Невероятно и истинско! Поздравления!
Propuestas
: ??:??