3 nov 2015, 22:36

Ранно утро 

  Poesía
250 0 5

Нощта ми рано се нацепи.

Зад цепките зора наднича.

Пътуват облаците слепи

и чуват ранна песен птича.

 

Росата мокри ми краката

и сещам утринна прохлада.

Мъгла се вие по реката

и чака слънчевата клада.

 

Така живота се възбужда

между земята и небето.

И всяко стръкче се събужда

с гласчето мило на детето.

 

И босо слънцето изгрява-

целува то и небосвода.

Душицата ми  рано сгрява

и тръгва ден по път на сгода.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??