8 abr 2011, 21:01

Рапсодия за теб 

  Poesía
810 0 9

В очите ми си златен житен клас,
развял посоките на мойто вдъхновение.
В обятията ти се сбира земният атлас,
щом ме прикоткаш с нямото обичане.

В очите ти е моят луд копнеж,
запалил хълмове от мислите ми жарки.
Ти - буен Ат, политнал по манеж
на моите устни с твоите  галопиращи.

Душата ми ще те запомни като храм,
пред който често коленича с любовта си,
и знам, че никога не ще предам
дори частицата на твоето доимване.

Защото в дланите ти бухвам, като хляб
от искането ти и ставам свята.
Ти - чужд и мой във този малък свят.
Аз - твоята завинаги, с любов богата.

За теб аз пях, умрях и се родих.
Без теб бе тъмна цялата Вселена.
Събудих се, защото жадно пих
от обичта, която беше споделена.

Но времето лети и се мени...
Понякога, когато пак със теб сме двама,
пулсира страст по топлите ни вени,
но тази, лудата, която бях, я няма...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??