Равни в голотата

Да, край морето всичко е ясно.

Изчистено, прозрачно и прекрасно.

Тук всеки е с нивото си на ръста.

Не получава удари под кръста.

И всички равни са във голотата,

примамени от блаженството на водата.

Единствено, по някой нервен тик,

ще различиш родения мазник,

или по жестовете, никому потребни,

душичките на мижитурки дребни.

По сложената рамка на триножник

и във ръка с палитрата- художник.

По мъкнещия чанта с кукуруз-

синът на мургавия местен туз.

Лица, съвсем до днеска, непознати.

Шофьори, политици, депутати.

Прислужници на нечии велможи,

в ръцете им- и манджата и ножа.

До вчера- дребни мутри, тарикати.

Днес- бизнесмени с лъскави палати,

с една- две руси "Златки" във колите,

със "Нина Ричи" от главата до петите,

захласнати във темите на Мон Дьо

и тананикайки си, песнички на Кондьо...

А ти, със "Опитите", всеки ден,

си продължаваш да умуваш над Монтен.

Със кучето, с извадено око,

отиваш всяка сутрин за млеко,

за да заситиш мъката си стара

със надробената във купичка попара

и срещаш слънцето с разсънения гларус.

Приятели в събудения хаос.