Р А В Н О С М Е Т К А
По-важно е не колко си живял,
а как, с кого и за какво.
Вървя напред, макар и да е трудно,
но никога с приведен ниско гръб.
А дните нижат се безкрайно мудно,
поднасяйки ту радости ту скръб.
Животът ми изтича като пясък,
не винаги от светлини облян.
И само спомените с тъжен блясък,
трасират пътя вече извървян.
А моят път не беше много гладък - ...