РАВНОСМЕТКА
Тъгува в мен отминалото време -
било е - знам,
но няма да е пак!
Усмивката ми малко уморена,
загубила е свойта красота,
тъгувам за пътеката, която
напред ще продължи -
но няма да е с мен.
Тъгувам тихо за росата,
окъпала нозете ми в зори.
Така тъгува в нас сърцето,
когато тежка равносметка
душите ни разсича
и отминалите дни!
© Елена Бързева Todos los derechos reservados