Някак си живях надве-натри -
еднакъв краят е за всеки.
Небесен съд ми предстои,
присъда с щемпела навеки.
Резон е шепа пръст и свещ, тамян,
разплакани очи, а в нечии досада.
Желан - отричан, скъп или презрян,
бях ли нужен или бях фасада.
Тази равносметка още е проект,
елей в светилника ми има.
Изпрати ли ми знак светия Архитект,
простен и непрежален нека си замина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse