26 feb 2006, 23:22

"Равносметка" 

  Poesía
859 0 2
Аз винаги съм търсила закрила
и сляпо съм се вричала в мечти.
Дори любов да не бях открила
всеки длъжен е напред да продължи.
Аз винаги съм вярвала в съдбата
и искала съм винаги едно-
ако срещнати сме ние от земята,
нека раздели ни тя с добро.
Вярвам,че доброто е нищожно малко
в сравнение със всичките злини....
И питам се:"Това не е ли жалко?"
Как иска ми се да не тръгваш ти......

© Вероника Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • добро е.нужни са му малко само:малко разстояние и някаква прелюдия към втората част
  • Тук куца.. но вярвам че може да се оправи...
Propuestas
: ??:??