vega666 (Младен Мисана)
1712 14483
5 dic 2020, 16:44

Равносметка 

  Poesía
1002 15 10

Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.  

Достигнах с плуване до два-три бряга,
встрани от трепетите на сърцето.
Плувец самотен, на вълните впряга
люлееше ме - хребет подир хребет.  

Пиян моряк, без кораб и без котва,
мечтаещ среща с дивната русалка,
изгубих си компаса в кална локва
и приливът обрече ме на пясък.  

Сега възнак поглеждам към небето -
бездънна пропаст, синева от болка.
И нека вятърът да погребе в полето
несбъднатата земна обиколка.  

Един поет от всичко се нуждае,
но нищичко не получава той взамяна.
Шинелът сив, без копчета от слава,
облича дрипаво върху живота-рана.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поетът е барометър на обществото! Затова често изглежда, че животът ни е ад. Но - и това ще отмине, няма страшно! Прекрасен и въздействащ стих, но иначе ти е рано за равносметки!
  • Много е хубаво, Младене! В неподражаемия твой стил!... Мисля си... може би поетът не може да бъде щастлив, защото той усеща болния пулс на човечеството...
  • Младене, отдавна не съм коментирала, но под този стих не мога да се въздържа.
    Много силен, дълбоко въздействащ, осъзнато мъдър стих! Равносметката понякога е "хирургичната" намеса, с която се отстранява "туморът", за да може човек да продължи напред осъзнато.
    Поздравления!
  • Тъжно, но много въздействащо!
  • Един поет въплътява в себе си много одисеевски чувства и вечно търси своята Итака.
    Но докато доплава, носен от променливите ветрове на времето в което живее,той среща много разочарования и е олицетворение на вечния мечтател.
    А знаем, мечтите са почти винаги недостижими в пълен обем.
    Младен, стихотворението е синтезиран израз на времето, чувствата и желанието на общочовешките стремежи за намиране на един по-добър свят.
    И човек като обърне поглед за преминалия път, събира в душата си един златен мираж от поуки и горчивина.
    Поздравления!
  • Отново ни поднасяш една силна и вълнуваща творба, Младене!
    И редуваш картините със лекотата на поетичното си перо!
    Много силен финал на стиха...

    "Сега възнак поглеждам към небето -
    бездънна пропаст, синева от болка.
    И нека вятърът да погребе в полето
    несбъднатата земна обиколка.

    Един поет от всичко се нуждае,
    но нищичко не получава той взамяна.
    Шинелът сив, без копчета от слава,
    облича дрипаво върху живота-рана."

    Поздравления за творбата ти, Младене!
    С най- добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Една невероятна, емоционална равносметка, израз на вечната неудовлетвореност на твореца с изострена чувствителност! Поздравления!
  • Не всеки се впуска да си направи равносметка. Най ми хареса последния стих. Поздравления!
  • Тъжна равносметка, но красив стих!
  • Тук ме оставяш без думи, Младене, изключителна образност и невероятни метафори!

    "Достигнах с плуване до два-три бряга,
    встрани от трепетите на сърцето."

    Никога не изневеряваш на своя стил, който за мен лично е разпознаваем сред хилядите други! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??