Отминаха в небитието дните ми...
изпълнени с младежки плам и чувствени слова,
посипаха се с бял прашец косите ми
и бръчки впиха пипалата си във моята снага.
Но вперил взор назад във времето
на спомените се отдавам без тъга
и търся своя брод през бремето
посрещайки с усмивка старостта.
Отново преоткривам всеки божи ден
изпълнен със предчувствия в душата
и взирам се в лицата на хората край мен
тълкувайки следите на съдбата.