Щастлив ли съм, или не съм,
сега не искам да узная.
И светлините жълти вън
в перде с отблясъци играят.
Да обявя, че съм щастлив,
би значело да лицемеря.
А в безразличното - ленив,
най-трудно е да се намеря.
Тъй странно се преплита с мен
сънят ми толкова невзрачен.
От спомени обременен
в аквариум прозрачен.
Компасът, с половин стрелка,
посочва само север.
Подритват старчески крака
кутии от консерви...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados