Живеем в свят, отхвърлен от рая, едно битие в пошлия град, желаем петровите порти, безкрая, да стъпим най-сетне на последния мост. Играем си с огъня, без да се плашим, опърля косите ни, мирис на дим; отърсване, чудене и наново започваме, гориме душите си миг подир миг. Нощеска проклинаме злокобния ден, не спим, изморени до краен предел, жертваме здраве за плътски наслади и чудим се после защо ни е зле. Останали сенки на нашето минало, стъпваме двама на мрачния мост, погледи сплитаме и тихо прошепваме "Всичко било е напразно, нали?"...