6 ene 2009, 7:58

Равносметка 

  Poesía
653 0 4
Проходих и се врекох на успеха,
помолих се за дребнички блага,
орисах се да не робувам на комплекси,
записах се за вечна самота.

Надраснах се и се дописах,
проклех се, за да вникна в необятното,
прекръстих се, за да съм с ясна мисъл,
разхубавих се, за да съм в час с обятното.

Погледнах в бяла пазва на момиче,
събудих нявгашните юношески въжделения,
ощипах се, за да не поставя на съмнение
девствеността на първото откъснато кокиче...

Потърсих се и се намерих в тишината, 
попитах се къде е днес бунтаря,
дали все още дири свободата,
дали все още с ветровете разговаря.

Претръпнах и май се днес прежалих,
и трудностите във въже превърнах,
ще седна на стобора, ще запаля,
наивността ти трудно ще ме върне...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това, което си написал в тези стихове е самата истина-целият човешки живот...със...и без...
    "Проходих...Надраснах...Погледнах...Потърсих...Претръпнах..."Това се случва с всеки един от нас...живеем във време, трудно за всеки,но въпреки това се учим отново и отново, за да оцеляваме.
  • запали ...

    първо се усмихнах, след това си казах - много станахме пушещите
  • Хареса ми! Във втория куплет "във" и на двете места може да отпадне. Неангажиращо, непоискано мнение на неспециалист с добри мисли. Поздравления!
  • Понякога е добре да се намериш сред свободолюбиви ветрове!И да подишаш сред тях!Поздрави!
Propuestas
: ??:??