Разкъсани остатъци от утрото се лутат във спокойните ми нощи и пращат ми невинни огорчения, увиснали небета с пълнолуние. Понякога ме радват със страдание, разлистено до невъзможност .... Измислени тъги ме заговарят във понеделник. В петък - също. Усмихвам се на пагубното утро - какво пък толкова ми е отнело, освен два мига незапочнала любов и оцеляла във мечтите ми по чудо!
Даааааааа, любовта в мечтите остава всъщност истинска, всякаква, жадувана, бленувана, съвършенна, неподправена, недосегаема и толкова настояща. Това е силата да оставаме след всяка болка, скръб и тегоба!Браво, миличка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.