Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива,
от погледа ти слънчев засиявам.
Ухаеш ти на пролет летим двама,
а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни
изречени с нежност и обич най- чудесни.
Вечно искам да чувам гласът ти само
и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова!
Заедно с теб през Ада ще преминем
и ще пристигнем до щастливия връх,
и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега.
Ти се превърна в огън в моя мечта.
Дали ще разбереш, колко се обичаме
с клетва пред Бога заедно се вричаме.
Защо ми е луната, когато те има
защо ми е мечтата, когато ме любиш?
Ти си ми съдбата желана и властна.
Ти си ми ласката, нежна и страстна.
Автор: Виктория Милчева - Тори М
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »