Знаеш ли, как светът ми се преобръщаше,
когато ме наричаше пред другите “моето момиче”?!
Знаеш ли, как ми се щеше да спра времето,
когато ме целуваше нежно по челото и ми казваше: ”Обичам те!”...
Знаеш ли, че аз никога на никого ни вярвам,
а на теб повярвах?!…
Кажи ми как да осъзная, че всичко това е било театър?!...
Как да проумея, че тя е по-добра от мен?
Не, разбира се, че не знаеш какво чувствам…
Ти дори не се опитваш да разбереш…
Но поне веднъж спази обещанието си,
поне веднъж помисли малко за мен…
… изживей и моя живот,
… обичай и с моята любов.
Защото аз ти дадох всичко мое...
и сега се предадох… (колко смешно и жалко, нали?)…
© Лора Todos los derechos reservados