Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
5 mar 2021, 12:06  

Разбираш ли, мамо? 

  Poesía
813 15 24

Разбираш  ли, мамо...

ужасно ми липсваш!

И ти, и дома ти. И ласките също.

Животът е тежък и взе да ми писва

да бъда голяма,

без право на връщане.

 

Звъня ти по два пъти седмично вечер.

По навик те питам:

"Добре ли се чувстваш?"

Но зная, за истини късно е вече.

Лъжите ни станаха цяло

изкуство.

Разказвам ти някакви битови случки

и правя се, често, на много щастлива.

А иначе вия сама,

като куче,

наметнала расо от прясна коприва.

Тежи ми на плещите, че не успявам

да дойда, да хвана ръцете ти топли

и ти да почувстваш, че аз съм голяма

да хвърлиш по мен, и проблеми, и вопли.

 

Тежи ми, че татко си тръгна без

"Сбогом"

(аз още сънувам, че плача му в скута)

Тежи ми, обаче мълча (...Слава Бого..)

че ако извикам, небето ще срутя.

 

Настройвам се пак да ти звънна.

И плавно

затварям очи и лъжите си сричам:

"Добре съм, добре съм," повтарям си бавно.

И лъжа, и лъжа! Защото обичам те!

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??