Разбити мечти
Не мога да мечтая вече,
не мога и да дишам без да плача.
Ти всичко ми отне,
отне радостта и усмивката от моето лице.
С тъга заспивам пак нощес,
спя - сънувам отново теб и нищо!
Само сън е един неземен блян, една мечта.
Ти няма да се върнеш и да ме прегърнеш.
Аз няма да те видя вече,
поне не същият като преди,
весел, безгрижен, нежен -
тъй както пазя те в сърцето си!
Не ще обичам, както теб обичах,
не ще мечтая, както с теб мечтах.
Всичко, що без тебе правя,
не правя с истинска любов.
Без теб всичко е фалшиво -
усмивката, думите и чувствата дори.
Без теб не мога аз да дишам -
ето - свидетели са зелените треви
и птиците безгрижни,
що ме виждат да плача в зори.
Затова прости!
Прости, че пак те спомням,
макар и с мъничко тъга,
но аз безкрайно те обичам
без капчица вина, но с дълбока тъга,
затуй, че ти живота ми опропасти
и замени нашата любов за безброй лъжи.
Затова, ако можеш прости!
© Мирослава Иванова Todos los derechos reservados