Разбитите сърца не плачат.
Превръщат се в палеща сълза.
Те изцяло се поглъщат в мрака
на пепеливата тягостна мъгла.
Огънят им някак в мъката угасва.
Крилете им остават без пера.
Денят пред тях тихичко помръква.
Ледът сковава всичко в тишина.
Безмълвни в ъгъла на сянката остават.
Само себе си за болката корят.
Бездушни гледат как утрото изгрява,
в което някога можеха да се кълнат. ...