Казваш сбогом ли?
И очакваш да пророня сълзи?
В грешка си, разбери!
Хайде върви, забрави за миговете ни!
Но едно от мен запомни:
втора като мен няма никъде по света!
Но ти търси,
няма да намериш, убеден бъди!
Не очаквай прошка, не сега...
Върви, разбивай другите сърца...
Нали само в това те бива?
Но едно ще ти тежи,
няма да го преодолееш ти,
но от мен прошка не търси!
Сега върви, обзет от тъмнина,
защо в теб не гори пламъче топлина?
Защо оставяш женските сърца?
Защо те падат в твойте крака?
Как постигаш това?
Какво остана? Мъка и надежда?
За по-добър живот в мрачната бездна?
Не може да стане това... Разбери...
А мен най-много ще ме боли,
че ще си пренебрегван ти...
Обичай, докато имаш време,
или любовта ти ще се превърне в бреме...