Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб,
като кинжал, пробождащ плътта,
разкъсва те на малки парченца,
оставяща в теб само мъка и болка.
Сладостта от живота изпари се от теб,
сега жадуваш за покоя, нали?
Друго не остана ти да изчакваш,
друго, освен смъртта си, нали?
Кръвта в теб е черна като катран,
прокълната да носи тази съдба,
на несбъднати мигове и мечти,
на срутени мостове и стени.
Ще има ли спасение за теб,
или мракът ще те погълне със своята сила,
отвеждаща те към дълбоки води!
Към спокойствието и тишината
на разрушаващите се съдби.
Там, където няма болка и тъга,
а само една тъмна тишина,
приютяваща разбити сърца.
© Джимбо Todos los derechos reservados