Всичко свърши –
ти го разруши и
моите чувства ти дълбоко нарани.
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят моето лице,
защото вечно ще обичат,
едно изстинало сърце!
И някой ден, съвсем случайно –
след дни, а може би години,
ще зърнеш ти една звезда –
най-ярка тя ще е в нощта.
И може би тогава ще узнаеш
колко силна беше любовта ми
и ще се разкаеш!
© Симона Симеонова Todos los derechos reservados
от посредственост се ОТЪРСИ...
И виж думите как като нектар се СТИЧАТ...
и като дъжд... от нашите СЪРЦА... ПОТИЧАТ...