Безпризорно. В рамките на две икони,
пуснах малко от светото масло,
когато вятърът ти ме подгони,
слях се, като Клеопатра в свойто мляко...
И поисках, ала неразбрала,
изгубих всяка сляпа, твоя дума,
отрових те. Изчезнах онемяла,
помилуй, Боже, мойта грешна лудост.
Исках, ала не успях да съм безсилна,
не мога да се скитам сред мъглите,
исках да ме видиш уязвима,
исках (разбра ли ме) да видиш даже и сълзите.
Но не мога да съм тъй достойна,
да падам в ръцете ти сломена.
Ти ли ме научи да съм непристойна?
От тебe ли съм толкова ранена...
© Ди Todos los derechos reservados