24 mar 2007, 21:01

Разбрах... 

  Poesía
870 0 12
За някои изрекох светли думи,
на други исках да пролея кръв,
единици вникнаха във същността ми,
за трети се превърнах в стръв.
Но поглед от мечтите не отместих,
дори за миг не се поколебах,
тревогата с надежда смесвах,
стривах болката на прах.
На някои раздадох се до крайност, без остатък,
и те използваха ме - като сал,
до мене бяха, докато ги преведа оттатък,
захвърлиха ме после - овехтял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??