Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно?
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та всичко там е много чуждо!!!
Разбирам - за пореден път сгрешила съм.
Оставам тук, където съм сега,
та тук е всичко, за което жива съм
и няма нужда от борба, за да го задържа!!!
Защо такава е човешката душа?
Дори когато има всичко, от което се нуждае,
отвръща - "Не, това не е целта"
и тръгва пак самотна да блуждае. ...