27 mar 2017, 16:54

Разчитане на Божиите дири 

  Poesía » Filosófica
731 4 15

Като бяла магия напролет се движи

тишината – и сякаш извират цветя.

Да забравим ли вече досада и грижи,

щом погали ни с палава длан утринта?

 

Колко обич бълбука в кръвта им зелена

и насища с озон и със вкус на барут! –

само драска е нужна – и цяла Вселена

ще избухне в очите на кварталния луд.

 

И от зимата тръснали сивата скука –

сякаш тежки окови, ръждясвали в кал,

грейват шарени къщички, пее олукът,

а светът се завърта в щастлив карнавал.

 

О, с такава любов се насища простора,

че е лесно и леко да бъдеш човек.

Бог създал е земята за птици и хора.

И за полет към рая, който бе ни отнет.

В.Й.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??