Ти тук си, мое жарко лято и симфония,
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки,
размахваш бурно плясък на вълни,
далеч разстилаш морни хоризонти,
в напъстрени полета, върхове, гори.
Раздавай свобода с целите си шепи,
и нито капка от нея не пести,
и сред поляни в цветни пламъци подети,
ти остави душата жадна да се наслади.