Разделени
Пленен хоризонти наблюдавам,
влюбвам се отново и отново,
но губя се – влакът се задава,
жесток и тромав, от олово.
Къде ли ще пристигна пак?
При кого ли ще отида?
Все едно е... След този влак
не ще мога да те видя.
Жестоки са тези разписания,
щом разделят хора и съдби,
щом даже, вече без желание,
споделяме си радост и тъги.
Друг съм аз и ти си друга,
заедно сме, поотделно,
тъй както севера и юга
разделени безпределно.
© Християн Todos los derechos reservados