като мили братя и сестри –
стадо нежни, пъргави Сърни
с водача си Елен – добър, но строг
и Козелът – снажен, виторог,
водач на стадото си от Кози –
дружки смели, мили и добри.
Живееха добре, задружно.
Услужваха си, щом е нужно.
Тревица заедно пасяха
и заедно се веселяха.
Дружно те посрещаха скръбта,
дружни бяха после в радостта.
Да, те бяха от различен род,
но сред горския добър народ
живееха си те сплотено,
тихо, кротичко и почтено.
Ала случи и с тях бедата!
Домъкнала се бе в гората
коварна чужденка – Хиена -
свадлива, много непочтена,
злобна, нагла и крадлива,
и интригантка бе лъжлива…
Та, щом в гората тя пристигна,
коварната си цел постигна -
дружбата красива да смути
между тези съседи добри.
С усмивка хитра на устата
потропа първо на вратата
на нашите Кози игриви:
- Привет на вас, благочестиви
и най-достойни във гората!
Макар че съм ви непозната –
още чужденка за този лес,
приносител съм на чудна вест.
Чух, ще има избори у вас
за нова, по-достойна власт.
Сред кандидатите безбройни,
безспорно е, сте най-достойни!
Да, Козелът, вашият водач,
не е като Елена - "Рогач"!
Козите всеки уважава.
На вас се падат чест и слава!
Така Хиената поквари
ума на тези бедни твари.
След туй отби се при Сърните
и тук повтори тя лъжите,
че е Еленът най-достоен,
прочут навред с духа си боен,
с осанка горда, с красота
и роден нарочно за властта.
Не е като Козела гаден,
надут, неук, вонящ и гладен...
С лъжи Елена тя омая,
с Козела скара ги накрая.
До вчера - пример за другарство,
днес вече - жертви на коварство,
те превърнаха се в зверове
и дори в заклети врагове…
А докато те враждуват,
оплюват се, или воюват,
тук, в спокойната на вид гора,
тихо, тихо се смени властта.
Сдоби се със царския венец
самозванец подъл – чужденец.
Пи-ар бе хитрата Хиена,
за интриги тук внедрена.
„Разделяй братя и владей!” -
девиз на не един злодей
от миналото, а и днес,
владял народа ни злочест.
Но не за подлото коварство
на чуждите говоря аз.
Боли, че братство и другарство
ний често жертваме за власт!
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
Толкова истинско и искрено си го написала и много поучително!
Какви неща се случват в спокойната на вид гора?
Лека седмица ти желая!
Успех и късмет!