Раздвоен

5 jun 2012, 11:28

Poesía » Otra

1030 0 1

Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.
Крещя безмълвно в тъмнината,
останах вече аз без глас.
Сумракът в мен се разпростира,
щом те няма, погивам аз.
За приятел мислиш ме.
Какъв приятел ще съм аз?
Щом любовта тъй гори ме
и сърцето иска те безкрай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Раздвоен

Искате да прочетете повече?

Propuestas