Раздвоение
              на Волен
 
Колко дълго ще му мисля?
Кога ли точно ще рискувам?
Кога ще се реша да тръгна,
макар и с риск да го загубя.
 
Защо ли пак се колебая-
та той е просто съвършен.
Защо ли с него си играя
и без нужда го държа във плен.
 
Как объркано е всичко-
до скоро странях от ръцете.
А днес малко по малко
в мен се събужда детето.
 
И ще ми се да усетя
силата на страстта, ала ето
пак бягам, прикривам следите,
та дано се изгубя по пътя.
 
Доскоро бе той сянка
и тъпках го като бурен.
Aла сега, когато избяга.
аз вадя спомен потулен.
 
Tой още ме обича.
Дано е вечно така.
Мигар и мен ме боли от бича
простичко казано, на любовта?
 
                   Май 2004