Раздвоение

15 abr 2015, 0:48

Poesía

433 0 3

Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме
спокойно,
че омръзна ми сама...
Знаеш ли!... Като си помисля,
че някой ден ще си отида
и ще те оставя да изстиваш
сам в земята сива...
става ми тъжно и студено, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Раздвоение

Искате да прочетете повече?

Propuestas