4 abr 2007, 12:44

РАЗДВОЕНОСТ 

  Poesía
1180 0 13
Ръцете ми не стигат да те спра,
когато си се влюбил в тъмнината.
А Господ ни заръча светлина
да има във душите - разпозната.
Словата ми не стигат да броят
чернилките по святото доверие.
Oт ревности и страх ли се поят
рушителните сили във съмнение!?
Поспри, да чуя бавният растеж
на новата любовна вдъхновеност.
Cлед бурята какво ще събереш,
останките от бясна раздвоеност!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??