Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 mar 2008, 7:54

Раздяла 

  Poesía
737 0 17
                      парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)

Когато...
когато каза, че ще ме напуснеш.
И равнината на деня
бавно се размиваше.
С мрака.
Когато...
Когато забрави
изгревите си.
В нощта ми.
Незапалени. ( толкова самота... )
Когато...
знам ли,
аз реша да те забравя...
И оживелите пътеки
от есенно пълнолуние
изсипят листата си
в друга шепа...
Тогава...
Разперил пръсти,
здрачът ще се схлупи
във тъмното
на думите от тебе.
А изгревът,
забравен в скута ти,
ще се събуди в друго време...

Когато (зная го)
решиш да ме напуснеш,
ще заглъхнат очите ти.
Назад,
след рамото обърнати...
И в този поглед
(когато...
когато решиш да ме напуснеш...)
ще се оттича есенна вода
от тялото
на моите думи.
Тогава
( няма как да знаеш... )
във мен
ще се събуди бурята.
През рамо ще потъне
слънцето.
Ще завалят перата на убити птици.
В очите ми.
Когато (...зная ли...)
решиш от мене
да си тръгнеш...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??