Раздяла
Посветено на една изоставена жена
Тръгваш си днес след толкова много години.
Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.
Слънце ще свети и може би ще вали,
а ние ще бъдем две осиротели души.
Утре в зори, песента ще отлитне самотна.
Тихо ще стъпва моята обич сиротна.
Вятър ще носи молитва, превърната в стон
и ще бъда сама в опустелия дом.
Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,
а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.
Неизказани думи в тишината кънтят.
Силуети се сливат, спомени още болят.
© Детелина Todos los derechos reservados