lubokostov (Любослав Костов)
42 1
28 nov 2010, 11:54

Раздяла 

  Poesía » De amor
590 0 2

 

Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.

И стиснахме си пак ръцете,
и тръгнахме по път широк,
не дадох цъфналото цвете,
а изчезнах със поклон дълбок!

Трепереха и устни, и сърце,
и тръгваха си толкова смирени,
че раздялата разкъса ги на две,
замлъкнаха любовните сирени!

Очите побеляха от тъга,
бавно капе скреж от мен,
обич, чувства и една мечта
умряха мигом в този ден!


 

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова нежност и обич усетих! Браво ти! Една любовна сирена известява...идвам!Нова и красива! Готин си. Чао
  • Красота, тъга и искренност бликат от стихотворението ти. "След всяка буря изгрява слънце!" Успехи!
Propuestas
: ??:??