21 nov 2006, 9:24

Раздяла... 

  Poesía
723 0 5
Аз падах и ставах, за теб, за топлият ти глас. Аз робувах и царувах, красиво и славно в последният си час... Те дойдоха за мен, и тихо и нежно затвориха очите ми. В този тъжен, плачещ, есенен ден, ти прободе сърцето ми... И от леда се издигна велика снежна кралица. Сърце безчувствено, очи без цвят. Лице изкуствено, една на този свят. Помнеща само болката, тя дойде за теб. Носеща мириса, полъха на лед... И падна лавина, красива и бяла. Там ти загина, последен поглед, раздяла...

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С всяко едно изречение извисяваш мисълта си ... като поставяш на висота чувствата си,който все пак не долавям... Ако ме разбираш..
    Поздрав и
  • Мерси за критиката.Аз не се старая да пиша хубаво,а да си излея всичките отрицателни мисли на лист вместо на някой мърдащ ^.^
  • По-добре рисуваш, отколкото пишеш. Поне според мен. Всъщност - рисуваш просто много-много добре!!!!
  • Вълнуваш!
  • Едно от най-добрите
Propuestas
: ??:??