Не ме гледай с очи натъжени,
знаеш, че вече не вярвам на тях.
Не ми казвай думи „откровени” –
твърде дълго ме залъгва с това...
Не смей да ми шепнеш в ухото,
че все още ме искаш ти,
че още обичаш детето с тъжните очи...
лъжата тъй грозно звучи.
И защо ме молиш да остана,
щом вечно ми крещиш,
щом ударите не престават,
нима само мен ме боли? ...