15 feb 2009, 18:35

Раздялата 

  Poesía
1775 0 32
Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м  т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "О-б-и-ч-а-м т-е
    е трудно за спелуване"
    но на мен никак не ми е трудно да ти кажа колко те обичам! Чрез прекрасната ти поезия, обикнах и душата ти!!! Ето, това наричам поет: синхрон между стойностна поезия и също такава душа!!!

  • С Батко съм. Поздрав!
  • Много хубав стих, Ели!!! Прекрасна си!!!
  • Дааа, животът има хиляди сценарии,
    понякога заливате със... хубост,
    понякога неистово те "пари",
    а друг път е жесток до глупост...
  • "животът ми до тук
    е като ларва,
    едва побрана
    в капсула от минало."

    Прекрасна си!Дори и понагарчаща!
    Соленото накрая става кисело...
    А после пак превръща се във сладко
    Животът е един прекрасен филм...
  • Браво.
  • Благодаря на всички за присъствието!
  • Днес съм на прага на сбогуване и надеждите ми прерастват в недостатъци... Трудно се прескача прага... Но...
    Обичам те, малката (и много голяма!)!!!*
  • много хубаво , Ели ...
  • Елица, душата си я разпъваш на кръст по невероятен начин. Дори се чудя как намираш толкова сили и енергия да и носиш разпятието ...
  • на един дъх. без дъх ...почти
  • Е - една
    Л - любов
    И - истинска
    Ш - шеметна
    К - клокочеща
    А - апотеозна

    Един плах опит за спелуване от мен. И една радост, че мога да ти се наслаждавам на стиховете!
  • Много силен стих, Ели!
    Дано този праг го срещаш все по рядко!
  • Благодаря!
  • Поздрав!...за вълнението, което предизвика, Ели!
  • Не знам как го правиш, Ели, но всеки път ми застава нещо в гърло, когато те чета. Много силни редове, наистина. Страшно е, обаче, да загубиш душата си...
    А иначе ти храниш моята, за което горещо благодаря!
  • "тръгвам
    пресушена и безсолна,
    докато малък спомен
    не приплъзне
    в очите ми река тебеподобна."

    Страхотно стихотворение!
  • Много истински стих!
  • Благодаря ви!
  • докато малък спомен
    не приплъзне
    в очите ми река тебеподобна

    Невероятна си!
  • !!!
    О-б-и-ч-а-м т-е
    е трудно за спелуване...
    Еличка,така се радвам,че те познавам.Всеки твой стих ми става любим!И не просто,защото си ти,а защото пишеш невероятно!
    Прегръщам те!
  • "защото съм
    изгубила душата си."

    !!!
  • Понякога раздялата е неизбежна.
    Но стига вече.
    време е корабът на любовта ти
    да има попътен вятър
    и да пристигне на жадувания пристан!
    Поздрави!
  • хубаво
  • Безмълвно се разписвам само...
  • Поздравления!!!
    Затрогващо!!!!!
  • потръпнах...много силен!
  • Ех, Ели... Отново разтърсваш...
  • До идващото ново...Все е останало сол за подправка.
    Щастливо ти желая!
  • Ох, този праг е толкова труден за прекрачване...
    Дали да се задгърби всичко до тук, или да се започне нов живот.
    Може би по-добрия живот!
    Елииии!
  • Тъжно и истинско!
    Поздравления, Ели!
Propuestas
: ??:??