koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
22 dic 2015, 21:01

Разголен до душа 

  Poesía » Otra
368 0 7

Накланях се, изправях се,

но аз не паднах. Издържах.

Грешах дори. Поправях се.

На думата си все държах.

 

Избирах ужким верен път,

но често се оказвах в крив.

Дали ме чака божи съд

или ме чака тежък срив?

 

По правилата бях в игра,

но се прецаквах често сам.

Съдбата мене ме избра

за нейно копие до грам.

 

И във вечерната тъма

сънувах сутрешен разкош.

Душата ми- съвсем сама,

порязваше се като с нож.

 

Сега, когато съм на път

към тебе, Боже- не греша,

свободен съм от  кръв и плът

и съм с разголена душа.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искрен и спонтанен! Достоен за Божията милост...
    Весели Празници, Ники!
  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от вниманието Ви!
    Желая ви приятни Коледни и Новогодишни празници!Повече късмет
    и успехи в творчеството!Сърдечни поздрави!!
  • Силен, горестен стих!Мисля, че си избрал правилния път!
  • И без да е разголена душата, Никола, щом потеглиш в тази посока, Господ е като рентген - погледът му минава и вижда през дрехите, дори и на душата. Но да се разсъблечеш сам е знак на уважение към Него, както момата се съблича плахо през първата си брачна нощ! Харесах твоята пряма и тъжна изповед за житейския финал! Весели празници и горе главата!
  • ))) Тази вечер сме много тези на една и съща вълна.
  • Душата не бива да се разголва почти, без остатък..., верният път се усеща - не заблуждава...!!!
    "Избирах ужким верен път,
    но често се оказвах в крив.
    Дали ме чака божи съд
    или ме чака тежък срив?"
  • Сърдечен поздрав, Никола - много ми хареса това разголване на душата!
Propuestas
: ??:??