Разголени чувства

3 jul 2010, 16:59

Poesía » De amor

1275 0 2

Разголени чувства

Когато искам да съм до тебе

и с поглед да събличам усмивките.

Когато си отива смехът по прозорците

и мълчаливи са думите в нощите.

Тогава светлината ще разплаква светулките

и бурите ще търсят пътеки.

Тогава сълзите на света ще събираме

в шепнещи, отронени листи.

Когато мъглите превръщат се в песни

и музика докосва комините.

Когато денят събира в просторите

недоизказани думи във нощите...

Тогава отново аз ще съм жива

и песенна... Полетяла на воля...

Тогава и бурите ще събирам във къщите,

ще догонвам птици в простора.

Тогава отново ще бъда аз слънчева

и шепотна, нежна магия...

Тогава ще докосвам с хляба насъщния

твоята мъжка стихия...

Тогава, когато ще бъда аз същата –

нежна, и бурна, и пламенна...

Тогава ще сресвам изгубени мисли

и тебе ще обичам, щом пламък догаря...

16.06.2010г.

Галина Москова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.