tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
2 sept 2010, 18:37

Разговор между два ангела 

  Poesía » Filosófica
662 0 8

- Защо унило гледаш всеки път,

   когато тръгваш към земята?

   Защо не чувствам напоследък

   от теб да блика с радост светлината?

- Нима не виждаш как човек

   все повече в тъма се лута,

   не виждаш ли как безнадеждно

   сам себе си без страх погубва?

- Да, виждам колко тежка е цената,

   която можеш да платиш,

   щом пожелал си свободата.

- Ти смяташ, че това е свобода,

   та тя по-страшна е от тъмнината!

    Нима това е искал Бог,

    когато свободна воля им дарявал?

    Той искал с нея в радост да творят,

     а те започнали да разрушават,

     рушат  света около тях,

     без свян погубват свойта светла същност. 

     Усещам в себе си смразяващ смут,

     отчайва ме светът човешки всъщност...

-   Но как така, ако скърбиш,

     ти вместо хората да вдъхновяваш,

     ще губиш бавно твоя светъл лик

     и как ли своя блясък ще даряваш?

     На ангела не му приляга

     в скръб безутешна да въздиша,

     със състрадателна любов

     призвани сме до тях да светим,

     да вдъхновяваме със нежен зов

     душите, които чувстват светлината,

    които искрено творят,

    за да пребъде красотата.

    Ще дойде ден, ще дойде, знам,

    дори и гръм космичен

    преди това да се стовари,

    божественото ще засвети в тях,

    ще тържествува тихо  светлината,

    но дотогава ти и аз ще трябва

    неуморно да воюваме със тъмнината!

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "сам себе си без страх погубва"...Прекрасни думи, Татяна! Пишеш невероятно. Поздравления!
  • Харесах... мъдрите истини в диалога!
  • мъдро...
    великолепно стихотворение...
  • Нима това е искал Бог,

    когато свободна воля им дарявал?

    Той искал с нея в радост да творят,

    а те започнали да разрушават,

    рушат света около тях,

    без свян погубват свойта светла същност.

    Усещам в себе си смразяващ смут,

    отчайва ме светът човешки всъщност...

    Велико,Таня!
  • Да, да и пак да!
  • Светенето е закон на вселената, само че на нас хората ни се отдава толкова трудно. Вярвам, че искрените и от душа стихове светят!
  • Веси и Ивон, благодаря, че прочетохте.
  • Мъдро!!!
Propuestas
: ??:??