Красива масичка с две празни чаши от кафе...
Два празни стола, тапицирани със кадифе.
Говорят си, докато болезнено изстиват..
Хората, седели на тях, тъжно си отиват.
- Помниш ли? Каква усмивка само!
И устни за целувки! Като кадифе!
- Помня! Прекрасни бяха! Но говореха зле!
Нараняваха с думи! Бяха зли!
Нехаеха, че другият го боли!
-А, помниш ли топлината на крехкото тяло?
Какви обещания само бе дало!
- Помня! Помня как нараняваше само със трепет!
Да! Тя беше красив и неуправляем шемет!
- Как искам пак тук да седнат! Да пийнат кафе!
- И аз. Искам срещата да мине добре!
Тя да е мила! И нежна! Добра!
Той да прости и приеме тази "лоша" жена.. .
- Дали ласките му ще я направят добра?
Ще може ли да види той добрата И страна?
- Надявам се! Стига пак да седнат!
Стига пак един към друг ръце да протегнат!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados