Красива масичка с две празни чаши от кафе...
Два празни стола, тапицирани със кадифе.
Говорят си, докато болезнено изстиват..
Хората, седели на тях, тъжно си отиват.
- Помниш ли? Каква усмивка само!
И устни за целувки! Като кадифе!
- Помня! Прекрасни бяха! Но говореха зле!
Нараняваха с думи! Бяха зли!
Нехаеха, че другият го боли!
-А, помниш ли топлината на крехкото тяло?
Какви обещания само бе дало!
- Помня! Помня как нараняваше само със трепет! ...