Вчера ми се случи нещо интересно.

Бях на плажа, погледнах телефона,

видях че една жена писмо е пратила до мен.

Отвърнах ù.

Как да откажа на хубава жена.

Как да откажа на тия прекрасни същества,

които винаги докосват моето сърце, моята душа.

Късно вечерта по телефона почнахме да си говорим.

Малко плахо почнах,

но когато се засмя душичката,

отпуснах се, засмях се и аз.

Казахме си много неща, аз приказвах повече.

Исках всичко да ù кажа.

За мен, за огъня, бушуващ в моето сърце.

Разбрах, че има две деца, две прекрасни същества.

Децата са най хубавият божи дар на тази земя.

Благословени да са те.

С това, мила, искам да приключа, но пак ще се чуем.

Нали, душа?