Разговор с Детето

Кристално езеро в мъгли обвито.

Едно дете сред тях е скрито.

Поглед - бистър и дълбок

като планинския поток -

в сърцето ми се взира.

Чете ме и разбира

дори скритото от мен самата

сред шумата и сред листата

на спомените избледнели

извън човешките предели.

Защо взираш се във мен,

дете далечно?

Какво разбираш, след като

живееш вечно?

Вечно... в Единство и във Светлина,

а аз се лутам и умирам в тъмнина.

Да можех, бих ти казала

„Върви си!”,

но не мога. За това те моля -

усмихни се!

Дари ме с тази милост малка

и няма да се чувствам така жалка!

* * *

Гледаш, но не виждаш упорито

в тъмнината, създадена от теб самата -

Истината! Тя искри сутрин във росата!

Усети дъхът на вечността -

пулсацията на вятъра в листата,

чиито жилки ни подсказват

пътищата на съдбата.

Твоят взор - все нощен,

съмне ли - ще стане мощен!

И повече не ще се луташ

сама в тъма и в заблуждения!

Ще си свободна от всички

несъществуващи ограничения!

Ела! Подавам ти ръка!

Ела край Златната река!

Нека да играем заедно...