Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...

В Драгойново за нас са чули,
за нашта "Славчовска" чешма...
За времено ни със цървули,
и за "Еврейската махла"...

Със твоя дядо сме акрани.
Играхме заедно челик...
Търчахме в чуждите бостани...
Велик за нас бе онзи миг!

За риба ходехме в реката
и плувахме във всеки гьол...
Печахме желви във гората.
И бяха ни белите бол.

Ний бяхме една малка чета,
със Желю, Найдю с Атанас...
Не бяхме лошите момчета,
но се говореше за нас.

Сега живеем в друго време,
не сте, каквито сме били!
И вас Съдбата ще ви вземе...
За Времето ще ви боли!